Спомняте ли си с какво платихте последната покупка, която направихте? Дали беше с пари в брой? С превод по сметка? С дебитна карта? Както и да сте подходили, сигурно е едно: в повечето от тези случаи извършената от вас транзакция е била осъществена от някаква финансова институция. Разбира се, в реалностите на съвременната финансово-икономическа система това е неизбежно... или не съвсем?

Какво бихте казали, ако ви споделим, че алтернатива има и тя е изцяло дигитална, независима от правителства и банкови централи, разчитаща изцяло на така наречените peer-to-peer мрежи. Името й е Bitcoins, а идеята за нея принадлежи на мистериозна личност на име Сатоши Накамото.

Вълшебните монети
Концепцията Bitcoins за пръв път придобива публичност в края на 2008 г., когато тайнственият й създател публикува онлайн текст, в който я излага в подробности. Според него това е система за онлайн разплащане, при която транзакциите се обменят директно между страните, без междувременно да минават през централизирана финансова институция. Малко по-късно – през януари 2009, се появява и първата версия на софтуера, позволяващ обмен на новата Bitcoins валута.

 

Първият виртуален паричен трансфер е осъществен през 1860 г. от Western Union. Логичният завършек на темата „електронни пари” днес се нарича Bitcoins.

 

До юни 2011 системата има сравнително малко фенове и е почти неизвестна в уеб. Горе-долу по това време Gawker.com публикува интересна статия, в която пише за Silk Road – сайт за онлайн пазаруване, опериращ ексклузивно с Bitcoins. По думите на автора от Silk Road потребителите могат да закупят практически всичко – от LSD до суров хероин в неограничено количество и 100% анонимно, тъй като революционната Bitcoins система позволява извършване на практически непроследими транзакции. Материалът на Gawker.com предизвиква истинска буря от реакции в интернет и заформилият се впоследствие минискандал доказва за пореден път правотата на максимата, че лоша реклама няма. Буквално за една нощ обемът на извършените с Bitcoins плащания скача от около 140 000 долара на повече от 21 милиона!

 

Разбира се, хората, стоящи зад инициативата, защитават тезата, че експоненциалното увеличение в популярността на тяхната услуга се дължи по-скоро на факта, че повече хора научават за нея, а не на някакъв наплив от криминалните среди. По данни на Bitcoin Watch (организация, следяща развитието на т.нар. „Bitcoin икономика”) за всеки, закупил един грам нелегален афганистански хашиш с „електронни монети”, стоят поне десет легални потребителя, използващи Bitcoins за пазаруване на стоки, като книги, музика или игри от законни онлайн сайтове.

Благодарение на бума в Bitcoin системата себестойността на дигиталната валута се увеличава многократно. Докато през април 2011 г. една Bitcoin монета се разменя за 75 реални цента, само два месеца по-късно тя вече „струва” близо 20 долара!

По-добри пари от самите пари?
Сигурно вече се чудите: „Добре, а откъде всъщност се взимат тези електронни монети?” В края на краищата всеки знае откъде идват реалните пари – емитират ги банките по поръчка на националните правителства, които след това и гарантират за стабилността на съответната валута. При системата Bitcoins нещата стоят малко по-различно. Тъй като тя не предвижда централно правителство или финансова институция, която да управлява паричният ресурс в обръщение, Bitcoins може да създава практически всеки. В този момент всеки, който малко или повече разбира от финанси, вероятно си казва: „Хм, че как тогава се запазва стабилна стойността на валутата и защо не настъпва инфлация?” Оказва се, че Сатоши Накамото е помислил за това.

 

На теория всеки може да „емитира” Bitcoins. На практика това е трудоемък процес, който изисква много време и ресурси. Това и фактът, че количеството „пари” в системата е ограничено по дизайн, я правят напълно защитена от инфлация.

 

Макар че практически всеки може да създава Bitcoins (процесът се нарича mining), самото генериране на нови порции монети (те винаги се създават в пакети по 50 броя) е доста трудоемка и ресурсоемка задача. На теория създаването на нови Bitcoins идва като награда за решаване на сложни криптографски задачи, които обикновено се решават едновременно от всички компютри, включени в Bitcoin мрежата. Първият потребител (миньор), който реши съответната задача, получава, като награда 50 нови Bitcoins. Естествено колкото по-мощен е компютърът, който се използва за решаване на задачата, толкова по-голям е шансът той първи от групата машини да извърши нужните операции и да достигне до желания резултат.

 

С масовото разпространение на идеята за Bitcoins процесът на генериране на монети (mining) роди една цяла, нова ъндарграуд общност от „миньори”, които се занимаваха само и единствено с това – да „секат” нови виртуални монети. Из уеб пространството днес се носят легенди за особено посветени на тази дейност „миньори”, които охлаждат машините си с течен азот и овърклокват процесорите си до нечовешки тактови честоти, само и само да са първи на опашката с решени задачи. Особено забавна е една история, която разказва за миньор, в чийто дом нахлули служители на реда. Оказало се, че полицаите заподозрели собственика в нелегална дейност, свързана с отглеждане на канабис в домашни условия – просто консумацията на електроенергия в апартамента му била толкова фантастично голяма, че привлякла вниманието им.

В същото време общата бройка на наличните в обръщение Bitcoin монети е ограничена по дизайн – те никога не могат да са повече от 21 милиона. Респективно колкото повече хора „секат” нови Bitcoins, толкова по-трудно става генерирането на следващия блок от 50 монети. По този начин системата е 101% защитена срещу инфлация. Всъщност Bitcoin е единствената валута, позната на човечеството, която е просто невъзможно да се обезцени.

Не всяко злато сияе...
Така описана системата, създадена от Сатоши Накамото, звучи едва ли не като фискална утопия и човек започва да се чуди как все още хората по света не са зарязали напълно класическите пари (били те реални или виртуални) и не са преминали изцяло към разплащания с Bitcoins. За съжаление не всичко около дигиталната валута е „цветя и рози”. Първият пробив, който разклаща сериозно доверието в нея, идва през юни 2011 г. Тогава анонимен хакер прониква в един Bitcoin акаунт и отмъква от него еквивалент на около 500 000 реални щатски долара. Няколко дни по-късно втора атака компрометира сайта MtGox (използван основно за обмяна на Bitcoins в реални валути). Освен че води до изчезването на поредна голяма сума Bitcoins, тази атака нанася и непоправими щети на MtGox – личните данни и пароли на стотици хиляди потребители се оказват общодостъпни.

Bitcoins в цифри:
50 – броят на всеки новоемитиран пакет „монети”
49 – броят часове, които са приблизително нужни за „създаването” им
300 – средният брой Bitcoins „генерирани” на всеки час
6.5 милиона – общият брой „монети” в обръщение
12 милиона – общият брой „монети”, които ще влязат в обръщение до 2012 г.
21 милиона
– максималният брой Bitcoins, които могат да бъдат създадени „по дизайн”
2140 – годината, в която вероятно ще бъдат създадени последните Bitcoins
3.7 евро – приблизителната цена на една Bitcoin монета към днешна дата

Скандалът с хакването на сайта бързо отшумява и доверието в Bitcoins системата бавно се възстановява, но нанесените щети са факт. Факт, който доказва, че макар на пръв поглед да изглежда съвършена, Bitcoin мрежата всъщност е доста уязвима.
Друг проблем, свързан с виртуалната валута, е все още малкият брой търговци, приемащи плащания с Bitcoins. В крайна сметка покупателната способност на всяка парична единица зависи най-вече и основно от нещата, които можеш да си купиш с нея. Все още сравнително скромната популярност на Bitcoins е сериозно ограничение и само бъдещето ще покаже дали и колко потребители са склонни да се доверят на шантавата нова идея за електронни разплащания.

Уви, легендите, обгръщащи оригиналния създател на системата, също не допринасят особено много за повишаване на доверието в Bitcoins. Оказва се, че около личността Сатоши Накамото цари истинска информационна мъгла. От една страна – никой не е виждал г-н Накамото очи в очи. От друга – желаещите да се свържат с него могат да го направят само по един начин – през анонимната услуга за електронна поща Vistomail, и то само посредством софтуера Tor, което прави проследяването пътя на съобщенията практически невъзможно.

Дори групата разработчици, които се грижат за поддръжката на Bitcoins системата в момента, признават, че за тях Сатоши Накамото е нещо като Кайзер Сьозе. Контактите с него са спорадични и редки. Някои любители на конспиративните теории дори твърдят, че зад името Сатоши Накамото не стои действителна личност, а група от хора, корпорация или дори нечие правителство, имащи интерес от разклащането на съществуващата в момента банково-парична система.

Така че за момента, колкото и перспективна идея да изглежда, Bitcoins си остава сравнително нишов метод за разплащане, популярен най-вече измежду малки групи бунтовно настроени IT специалисти, хакери и... любители на незаконната търговия. Дали някой ден Bitcoins ще успее да надрасне маргиналния си характер и да се превърне в пълноценна система за дигитални директни онлайн разплащания? Това само бъдещето ще покаже...

Тагове: